Оберхаузен
Тази статия е за града в Северен Рейн-Вестфалия. За селището в Бавария вижте Оберхаузен (Бавария).
| Оберхаузен Oberhausen | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Оберхаузен  Оберхаузен | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Северен Рейн-Вестфалия |
| Регион | Дюселдорф |
| Окръг | — |
| Площ | 77,1 km² |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 209.097 души (2013) 2,71 души/km² |
| Кмет | Клаус Велинг (ГСДП) |
| Пощенски код | 46001–46149 |
| Телефонен код | 0208 |
| МПС код | OB |
| Официален сайт | www.oberhausen.de/de/index.php |
| Оберхаузен в Общомедия | |
Оберхаузен (на немски: Oberhausen) е град във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Намира се в градската агломерация Рур, на 35 километра северно от Дюселдорф, 12 километра източно от Дуисбург и 13 километра северозападно от Есен. Разположен е на 78 метра надморска височина.
Оберхаузен е с население от 212 945 жители (31 декември 2010 г.) и площ от 77,11 км². Гъстотата на населението е 2762 д/км².[1]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- Пътен
Оберхаузен е добре свързан с германската магистрална система.
- A2 (E34) (Оберхаузен – Дортмунд – Билефелд – Хановер – Магдебург – Берлин)
- A3 (E35) (от Арнхем – Оберхаузен – Кьолн – Франкфурт – Вюрцбург – Нюрнберг – Пасау – до Линц)
- A40 (Венло – Дуисбург – Есен – Дортмунд)
- A42 (Камп-Линтфорт – Оберхаузен – Гелзенкирхен – Дортмунд)
- Железопътен
Оберхаузен има една главна гара. Влакове, които пътуват на големи разстояния спират на гарата. Има още няколко гари в града – Холтен, Стеркраде и Южен Остерфелд, обслужващи регионални и локални маршрути.
- Летища
Най-близките летища са в Дюселдорф (28 km) и Дортмунд (50 km).
- Воден
Каналът „Рейн-Херне“ разполовява града, а реката Рур е в юзозападната част на града.
- Публичен
Компанията „СТОАГ“ се грижи за автобусите и трамваите в града.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
|
| ||||||||||||||||
