Направо към съдържанието

Запорожие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Запорожие
Запоріжжя
град
Знаме
      
Герб
[[File:|250px]]
Отгоре надолу, отляво надясно: Съборни проспект, историческо–културен комплекс „Запорожска Сеч“ на остров Хортица, Покровска църква, летище Запорожие, Преображенски мостове, Музикален и драматичен театър „Владимир Магар“
Украйна
47.85° с. ш. 35.1175° и. д.
Запорожие
Запорожка област
47.85° с. ш. 35.1175° и. д.
Запорожие
Страна Украйна
ОбластЗапорожка област
РайонЗапорожки район
Площ331 km²[1]
Надм. височинадо 105 m
НаселениеПонижение 710 052 души (2022)
КметАнатолий Куртев
Основаване952
Град от16 юни 1806
Пощенски код69000 – 69499
Телефонен код+380 61(2)
МПС кодAP, КР / 08
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтzp.gov.ua
Запорожие в Общомедия
Репин, „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“, 1880
Катедрала „Андрей Първозванни“

Запоро́жие (украински: Запоріжжя) е град в Украйна, административен център на Запорожка област. Той е седмият по численост на населението град в страната, към 1 януари 2022 г. има 710 052 жители.[2]

Разположен е на река Днепър.

При бившето село Вознесенка, днес част от града, е разкрит археологически комплекс се неизяснено предназначение, като някои хипотези го свързват с прабългарите и дори се допуска, че това може да погребално съоръжение на владетеля Аспарух.

През 1770 г. тук е заложена Александровската крепост – форпост в руско-турските войни. Тя прераства към 1806 г. в град Александровск – център на уезд (околия) в Екатеринославска губерния. Градчето е изградено срещу остров Хортица на Днепър – някога главно място на казашката Запорожка сеч.

Важна роля за развитието на града оказва строителството на железопътна линия от центъра на Русия за Крим, както и удобното географско разположение на пристан на няколко прага по-долу по реката. Градът става важен транспортен възел на Нова Русия, в който започва да се развива промишленост. През 1921 г. е преименуван на Запорожие.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 810 620 100,00
Украинци 572 658 70,64
Руснаци 206 963 25,53
Беларуси 5 555 0,68
Българи 3 629 0,44
Евреи 3 444 0,42
Грузинци 3 112 0,38
Арменци 3 078 0,37
Татари 2 163 0,26
Други и несамоопределили се 10 018 1,23

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 810 620 100,00
Руски 460 653 56,82
Украински 337 537 41,63
Арменски 1 666 0,20
Беларуски 776 0,09
Цигански 720 0,08
Български 476 0,05
Молдовски 207 0,02
Иврит 86 0,01
Други или неопределени 8 499 1,04

Повратен момент става строителството на ВЕЦ „ДнепроГЕС“, започнало от 1927 г. Първата част на ВЕЦ-а е пусната на 10 октомври 1932 г. Под водата остават речните прагове и започва безпрагово корабоплаване по Днепър.

Развива се черна и цветна металургия. Към 1937 г. в града и региона се произвежда 60% от алуминия, 60% от феросплавите, 100% от магнезия, 20% от стоманения прокат в СССР. Градът е известен и с автомобилостроенето си в Запорожкия автомобилен завод, произвеждал леките коли „Запорожец“ и „Таврия“.

  1. zp.gov.ua
  2. Статистичний збірник Чисельність населення по районах у січні–грудні 2021 року (ст. 1) (https://www.zp.ukrstat.gov.ua/images/stories/arhiv/1.1/1.1.1/2021/1.1.1_2021-12_22022022_poper.doc.zip Архив на оригинала от 2022-02-23 в Wayback Machine.)
  3. „Ethnic composition: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)
  4. „Linguistic composition, Zaporizhzhia Oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy