A
Облик
Буква A a | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Латиница | ||||||
Aa | Bb | Cc | Dd | |||
Ee | Ff | Gg | Hh | Ii | Jj | |
Kk | Ll | Mm | Nn | Oo | Pp | |
Rr | Ss | Tt | Uu | Vv | ||
Ww | Xx | Yy | Zz |
A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4] Обозначава най-вече гласния звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.
История
[редактиране | редактиране на кода]За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр.н.е. във финикийската азбука се появява буква, наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.
Египетски йероглиф „волска глава“ |
Протосемитска „волска глава“ |
Финикийския алеф |
Гръцката алфа |
Етруската A |
Римското A |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ The Latin alphabet // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ Writing systems by language // omniglot.com. Посетен на 24 януари 2022.
- ↑ Latin alphabet | Definition, Description, History, & Facts // britannica.com. Посетен на 24 януари 2022.
|