Направо към съдържанието

Фоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за вивероподобния бозайник от Мадагаскар. За селото в Южната Италия вижте Фоса (Италия).

Фоса
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae)
род:Фоси (Cryptoprocta)
вид:Фоса (C. ferox)
Научно наименование
Bennett, 1833
Разпространение
Фоса в Общомедия
[ редактиране ]

Фосата (Cryptoprocta ferox), известна още като Мадагаскарска дългоопашата вивера, е вивероподобен хищен бозайник със средни размери от семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae), ендемичен за остров Мадагаскар.

Обща характеристика

[редактиране | редактиране на кода]
Фоса

Фосата е най-едрият хищен бозайник на Мадагаскар и заема върха на хранителната верига на острова (след Нилския крокодил разбира се). Възрастните мъжки достигат на дължина 75 – 80 см, с още 70 – 90 см дълга опашка и тегло 6 – 10 кг. Женските са малко по-дребни.

Въпреки че е в близко родство с мангустите, фосата има вида и поведението на котка. Тялото ѝ е издължено, гъвкаво и демонстрира изключителна пъргавина по дърветата.

Фосата води потаен начин на живот и е изключително рядка, за поведението и разпространението ѝ се знае твърде малко. По-рано се смяташе за нощен ловец, но се установи, че ловува както през нощта, така и през деня, в зависимост от сезона и изобилието на плячка (главно лемури). Обитава предимно мадагаскарските сухи листопадни гори, като главното място където може да се види е гората Киринди, на около 70 км северно от град Морондава.

Фосата е универсален ловец – храни се с всичко което успее да улови, от риба до различни птици, но преследва главно лемурите. Прословутата свирепост на фосата в малгашкия фолклор обаче е леко преувеличена. Все пак, сравнително неотдавна изчезва и вид гигантска фоса (Cryptoprocta spelea) с дължина на тялото около 2 метра и тегло около 17 кг, за която се смята, че е преследвала гигантските лемури (Megaladapis) от времето на гигантските безкрили птици епиорнис, изчезнали след нашествието на човека на остров Мадагаскар.

Малките на фосата се раждат слепи и беззъби. Майката се грижи за тях около година, като до четвъртия месец те дори не напускат леговището. Размножават се след 4-годишна възраст. В плен живеят до 20 години.

Природозащитен статус

[редактиране | редактиране на кода]
Cryptoprocta ferox

Фосата е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като уязвим вид [2]. През 2000 г. дивата ѝ популация се изчислява на около 2500 животни пръснати из острова и броят им намалява (Luke Dollar, Mustelid, Viverrid & Procyonid Specialist Group).

  1. Cryptoprocta ferox (Bennett, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Cryptoprocta ferox (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
pFad - Phonifier reborn

Pfad - The Proxy pFad of © 2024 Garber Painting. All rights reserved.

Note: This service is not intended for secure transactions such as banking, social media, email, or purchasing. Use at your own risk. We assume no liability whatsoever for broken pages.


Alternative Proxies:

Alternative Proxy

pFad Proxy

pFad v3 Proxy

pFad v4 Proxy